Обща информация за лавандулата
Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida. Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.
Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина. Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8 – 1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.
Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.
Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10 – 18 кг мед.
Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс. Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.
Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка. С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.
През 2012 г. България е най-големият производител на лавандула в света, наред с Франция.
Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4 – 5 годишно насаждение се произвежда 300 – 400 кг цвят, от които се получава 3 – 10 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.
Класификация
Лавандулата от семейство Устноцветни (Lamiaceae). В природата се срещат около 30 вида лавандула.
От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:
- Обикновена, теснолистна лавандула (Lavandula vera), която обединява видовете L. officinalis, L. angustifolia, L. vulgaris, L. vera;
- Широколистна лавандула (Lavandula spica), към която се отнасят и вида L. latifolia;
- Хибридна лавандула – между двата вида (L. hybrida), известна още като тип Lavandin.
Биологични изисквания
Към светлината. Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. По-интензивната слънчева радиация спомага за натрупването на повече етерично масло в цветовете.
Към топлината. В процеса на еволюцията и селекцията културата се е приспособила към по-сурови климатични условия и възрастните растения издържат температури до –30 °С. Толератността ѝ към различни топлинни условия я прави подходяща за отглеждане на надморска височина от 0 до 1000 м.
Към влагата. Не понася прекомерна влага в почвата, а високата атмосферна влажност по време на цъфтежа влошава качеството на маслото.
Към почвата. Развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но при ежегодно торене с минерални торове. Неподходящи за лавандулата са киселите почви и почвите с високи подпочвени води.
Лавандулово масло
Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др. Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %.
Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци. България е световен лидер в добива, като отглежда 40 000 декара и изнася 90% от лавандуловото масло за Франция, Германия, Австралия и Америка[2].
Лавандуловото масло има жълто-зелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат.
Качествени характеристики на българското лавандулово масло (по БДС):
Външен вид – лесноподвижна прозрачна течност;
Цвят – жълтеникав;
Миризма – характерна за цветовете на лавандулата;
Съдържание на вода – не се допуска;
Специфично тегло – 0,880 – 0,900
Рефракция при 20 °С – 1,46;
Поляризация при 100 мм тръба – -1° до -10°;
Киселинно число – най-много 1,00;
Линалилацетат – най-малко 33 %;
Разтворимост в 70% алкохол – 1:10.